Keep that Spirit.
Най-силният ми оргазъм досега беше несъзнателен. Без нужда някой да ме докосва, да ми говори или каквото и да било друго.
Лежах на плажа по гръб с чаша наливна бира върху корема си, слушайки завидно красив сет. Всъщност идеята да легнем на плажа, точно пред сцената, не беше моя, а на единствения по-луд от мен човек, който познавам.
Не знам дали защото бях изпила малко по-рано два RedBull-а или просто защото бях в прекрасно настроение, още с лягането ми на земята, нещо в мен се пречупи. Леко, едва доловимо.
Погледнах звездите над мен – нищо интересно, не много на брой и изобщо не ярки. Пред очите ми попаднаха три от тях, заформили малък триъгълник. Сърцето ми заби учестено. Басът стана по-мощен. Сърцето ми щеше да се пръсне, дишането ми стана по-тежко. Тръпки ме полазиха. Нямах представа дали плажът под мен се движи, дали това съм аз или пък дали небето нямаше да пропадне всеки миг. Не знаех на кой свят се намирам, но бях уверена, че там е мястото ми. По цялото ми тяло се разля топлина. Не усещах нищо извън себе си, нощният хлад сякаш ме заобикаляше, подминаваше ме. Трите звезди паднаха към мен. Едната застана до главата ми, пристискайки с длан очите ми. Втората ме хвана за ръката, а трета се надвеси над мен и ме целуна по устата. След секунда започнаха да избледняват и изчезнаха. Не можех да дишам, не можех да се доверя на възприятията си, не можех да правя абсолютно нищо. Изправих се. Отпих от бирата. Погледнах нагоре към небето. Звездите се бяха върнали на мястото си. Сетих се за един цитат от Фредерик Бегбеде, а именно – „Най-големите празници се случват вътре в нас.“ Станах, усмихвайки се и започнах да танцувам.
AngelA
Исках да ти се обадя днес.
Всъщност исках да го направя още докато гледах AngelA, но не го направих.
И все още не съм.
Ами, обадих се, но ти – не.
Домино.
Хубаво е да възприемаш света в цветове, миризми и звуци, но е кофти, когато ти запушат всичките отвърстия и те превърнат насила в трите маймуни едновременно.
Писна ми от безсмислени разговори.
Boredom.
I’m bored. So bored. So fuckin’ bored.
Загубих надежда. Преди малко, точно както си седях на стола. За пореден път. Пак нямаше очаквания, а само разочарование. Лошото е, че ще трябва да чакам чак до утре, за да си върна вярата в хората. Донякъде.
След всеки следващ път, все по-малко и по-малко парченце отново идва при мен. Предполагам и някога ще се изчерпи.
Bored.
Чушка.
Какво би станало, ако си имах градина с чушки? Или на това му се казва леха. Не знам. Май все пак е леха. Ако имах различни чушки в нея – такива, с които да си говоря когато ми е скучно, колкото да ме поразсеят. Такива, на които да се усмихвам прикрито, тъй като всъщност искам да се приближа, но ме е страх. Такива, с които да се смея гласно и такива, за които бих искала да се грижа повече.
Хубавото е, че започнах да си съдя зеленчуците и вече съм събрала от всичко по малко.
Още по-хубавото е колко много безсмислени метафори могат да се измислят късно вечер.
Лека нощ.
Край
Напоследък е пълно с крайни срокове.
Краен срок да се вкарам в релси.
Краен срок да свърша малко работа.
Краен срок да се сложи край на крайните срокове.
Да ви пикам на крайния срок.
Време е за усмивка. ^^
Модерен прочит на роман или как да се обезличим напълно.
Миналата година поведението ти е било меко казано просташко? Търсел си какви ли не начини да се отървеш от селянина в себе си и да се почувстваш по-духовно извисен? Чудел си се какво да правиш? Трябвало е да намерих бърз и лесен изход.
Сега си сладкодумец, омайващ куцо, кьораво и сакато. Безграничната ти простащина се е трансформирала в бохемски хедонизъм. Зарязал си полу-разпадналия се трабант и вече живееш с 800 км/ч. Не си недодялан, а егоист – така е по-модерно да се казва. Не си некадърен, а просто леко разсеян.
Ако и при теб е настъпила подобна метаморфоза – честито! Имал си шанса да попаднеш на две-три хубави книги и благоразумието да ги прочетеш. Лошото е, че лорд Хенри и Марк Мароние не са част от характера ти, а от фасадата, която рано или късно ще се напука.
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
Оскар Уайлд
Лорд Хенри Уотън
Открих, че съм прекарала извъстен период от живота си в книга.Чета я и всичко ми е толкова познато – героите, жестовете, мислите, наивността. Наивността, изразяваща се в чувството, че току-що казаното е точно за теб. Измислено е на момента и вдъхновено единствено от теб. Мисълта, че то си е само твое, тъй като за никой друг няма да звучи така истинно, никой друг не би могъл да вникне в смисъла.
Заблуда.
Изненада – всички прекрасни неща, казани, докато са те гледали влюбено в очите, не са били за теб. Не са казани първо на теб. Не само ти би могъл да ги разбереш.
Просто от жребия, този път, ти се е паднал малко по-начетен човек. Получил си само една нелоша интерпретация на роман от ХІХ век. Усмихни се, ти си поредният Дориан Грей.
